кърпила

Речник на българския език

1. кърпила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кърпила е производна форма на кърпя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кърпила — мин. деят. св. прич. ж. р.

кърпила е производна форма на кърпя (мин. деят. св. прич. ж. р.).