кърпело

Речник на българския език

1. кърпело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кърпело е производна форма на кърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кърпело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

кърпело е производна форма на кърпя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).