кърпел

Речник на българския език

1. кърпел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кърпел е производна форма на кърпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кърпел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кърпел е производна форма на кърпя (мин. деят. несв. прич. м. р.).