кърмил

Речник на българския език

1. кърмил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кърмил е производна форма на кърмя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кърмил — мин. деят. св. прич. м. р.

кърмил е производна форма на кърмя (мин. деят. св. прич. м. р.).