къркорило

Речник на българския език

1. къркорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

къркорило е производна форма на къркоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. къркорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

къркорило е производна форма на къркоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).