къркорил

Речник на българския език

1. къркорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

къркорил е производна форма на къркоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. къркорил — мин. деят. св. прич. м. р.

къркорил е производна форма на къркоря (мин. деят. св. прич. м. р.).