къркорело

Речник на българския език

1. къркорело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

къркорело е производна форма на къркоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. къркорело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

къркорело е производна форма на къркоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).