къркорел

Речник на българския език

1. къркорел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

къркорел е производна форма на къркоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. къркорел — мин. деят. несв. прич. м. р.

къркорел е производна форма на къркоря (мин. деят. несв. прич. м. р.).