къпели

Речник на българския език

1. къпели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

къпели е производна форма на къпя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. къпели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

къпели е производна форма на къпя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).