кънтяха

Речник на българския език

1. кънтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кънтяха е производна форма на кънтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кънтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

кънтяха е производна форма на кънтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).