кънтели

Речник на българския език

1. кънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кънтели е производна форма на кънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кънтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кънтели е производна форма на кънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. кънтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кънтели е производна форма на кънтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. кънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кънтели е производна форма на кънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).