кълнели

Речник на българския език

1. кълнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кълнели е производна форма на кълня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кълнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кълнели е производна форма на кълня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. кълнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кълнели е производна форма на кълна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. кълнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кълнели е производна форма на кълна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).