кълколило

Речник на българския език

1. кълколило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълколило е производна форма на кълколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кълколило — мин. деят. св. прич. ср. р.

кълколило е производна форма на кълколя (мин. деят. св. прич. ср. р.).