кълколили

Речник на българския език

1. кълколили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кълколили е производна форма на кълколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кълколили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кълколили е производна форма на кълколя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).