кълколил
1.
кълколил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
кълколил
е производна форма
на кълколя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
кълколил —
мин. деят. св. прич. м. р.
кълколил
е производна форма
на кълколя (мин. деят. св. прич. м. р.).