кълколели

Речник на българския език

1. кълколели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кълколели е производна форма на кълколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кълколели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кълколели е производна форма на кълколя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).