кълколел

Речник на българския език

1. кълколел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кълколел е производна форма на кълколя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кълколел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кълколел е производна форма на кълколя (мин. деят. несв. прич. м. р.).