кълвете

Речник на българския език

1. кълвете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кълвете е производна форма на кълва (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кълвете — повелително наклонение, мн. ч.

кълвете е производна форма на кълва (повелително наклонение, мн. ч.).