кълвели

Речник на българския език

1. кълвели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кълвели е производна форма на кълва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кълвели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кълвели е производна форма на кълва (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).