кълвало

Речник на българския език

1. кълвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

кълвало е производна форма на кълва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. кълвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

кълвало е производна форма на кълва (мин. деят. св. прич. ср. р.).