кълвала

Речник на българския език

1. кълвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

кълвала е производна форма на кълва (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. кълвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

кълвала е производна форма на кълва (мин. деят. св. прич. ж. р.).