къдрили

Речник на българския език

1. къдрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

къдрили е производна форма на къдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. къдрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

къдрили е производна форма на къдря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).