къдрила

Речник на българския език

1. къдрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

къдрила е производна форма на къдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. къдрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

къдрила е производна форма на къдря (мин. деят. св. прич. ж. р.).