куфеело

Речник на българския език

1. куфеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

куфеело е производна форма на куфея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. куфеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

куфеело е производна форма на куфея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).