куртулисвахте

Речник на българския език

1. куртулисвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

куртулисвахте е производна форма на куртулисвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. куртулисвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

куртулисвахте е производна форма на куртулисвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).