кукуригаха

Речник на българския език

1. кукуригаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кукуригаха е производна форма на кукуригам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кукуригаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

кукуригаха е производна форма на кукуригам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).