кукуваха

Речник на българския език

1. кукуваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кукуваха е производна форма на кукувам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кукуваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

кукуваха е производна форма на кукувам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).