кукнели

Речник на българския език

1. кукнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кукнели е производна форма на кукна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кукнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кукнели е производна форма на кукна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).