кукали

Речник на българския език

1. кукали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кукали е производна форма на кукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кукали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кукали е производна форма на кукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. кукали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кукали е производна форма на кукам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. кукали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кукали е производна форма на кукам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).