кръстите

Речник на българския език

1. кръстите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кръстите е производна форма на кръстя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кръстите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кръстите е производна форма на кръстя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).