кръстилия

Речник на българския език

1. кръстилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

кръстилия е производна форма на кръстя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).

2. кръстилия — мин. деят. св. прич. м. р. непълен член

кръстилия е производна форма на кръстя (мин. деят. св. прич. м. р. непълен член).