кръстилите

Речник на българския език

1. кръстилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

кръстилите е производна форма на кръстя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. кръстилите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

кръстилите е производна форма на кръстя (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).