кръсти

Речник на българския език

1. кръсти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кръсти е производна форма на кръстя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кръсти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кръсти е производна форма на кръстя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кръсти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кръсти е производна форма на кръстя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. кръсти — повелително наклонение, ед. ч.

кръсти е производна форма на кръстя (повелително наклонение, ед. ч.).

5. кръсти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кръсти е производна форма на кръстя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

6. кръсти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кръсти е производна форма на кръстя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

7. кръсти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кръсти е производна форма на кръстя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

8. кръсти — повелително наклонение, ед. ч.

кръсти е производна форма на кръстя (повелително наклонение, ед. ч.).