кръстел

Речник на българския език

1. кръстел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кръстел е производна форма на кръстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кръстел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кръстел е производна форма на кръстя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. кръстел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кръстел е производна форма на кръстя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. кръстел — мин. деят. несв. прич. м. р.

кръстел е производна форма на кръстя (мин. деят. несв. прич. м. р.).