кръжил

Речник на българския език

1. кръжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кръжил е производна форма на кръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. кръжил — мин. деят. св. прич. м. р.

кръжил е производна форма на кръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. кръжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

кръжил е производна форма на кръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. кръжил — мин. деят. св. прич. м. р.

кръжил е производна форма на кръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).