кротувах

Речник на българския език

1. кротувах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

кротувах е производна форма на кротувам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. кротувах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

кротувах е производна форма на кротувам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).