кротнете

Речник на българския език

1. кротнете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

кротнете е производна форма на кротна (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кротнете — повелително наклонение, мн. ч.

кротнете е производна форма на кротна (повелително наклонение, мн. ч.).