кротвахте

Речник на българския език

1. кротвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

кротвахте е производна форма на кротвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. кротвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

кротвахте е производна форма на кротвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).