кроели

Речник на българския език

1. кроели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кроели е производна форма на кроя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кроели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кроели е производна форма на кроя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).