крепнел

Речник на българския език

1. крепнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

крепнел е производна форма на крепна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. крепнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

крепнел е производна форма на крепна (мин. деят. несв. прич. м. р.).