крели

Речник на българския език

1. крели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

крели е производна форма на крея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. крели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

крели е производна форма на крея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).