крачели

Речник на българския език

1. крачели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

крачели е производна форма на крача (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. крачели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

крачели е производна форма на крача (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).