краставяло

Речник на българския език

1. краставяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

краставяло е производна форма на краставея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. краставяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

краставяло е производна форма на краставея (мин. деят. св. прич. ср. р.).