крайници

Речник на българския език

1. Кра̀йници географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Крайнеце
  • Крайнеци
  • Крайнице

2. крайници — мн. ч.

крайници е производна форма на крайник (мн. ч.).