кощунствувал си

Речник на българския език

1. кощунствувал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал си е производна форма на кощунствувам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. кощунствувал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал си е производна форма на кощунствувам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. кощунствувал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

кощунствувал си е производна форма на кощунствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).