косили

Речник на българския език

1. косили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

косили е производна форма на кося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. косили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

косили е производна форма на кося (мин. деят. св. прич. мн. ч.).