косил

Речник на българския език

1. косил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

косил е производна форма на кося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. косил — мин. деят. св. прич. м. р.

косил е производна форма на кося (мин. деят. св. прич. м. р.).