коряло

Речник на българския език

1. коряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

коряло е производна форма на коря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. коряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

коряло е производна форма на коря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).