корумпирало

Речник на българския език

1. корумпирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

корумпирало е производна форма на корумпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. корумпирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

корумпирало е производна форма на корумпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. корумпирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

корумпирало е производна форма на корумпирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. корумпирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

корумпирало е производна форма на корумпирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).