корумпирали

Речник на българския език

1. корумпирали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

корумпирали е производна форма на корумпирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. корумпирали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

корумпирали е производна форма на корумпирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. корумпирали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

корумпирали е производна форма на корумпирам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. корумпирали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

корумпирали е производна форма на корумпирам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).